зака́иваться
несов. разг.-сниж.Давать себе слово не делать чего-л. впредь; зарекаться.
зака́иваться,
зака́иваюсь,
зака́иваемся,
зака́иваешься,
зака́иваетесь,
зака́ивается,
зака́иваются,
зака́иваясь,
зака́ивался,
зака́ивалась,
зака́ивалось,
зака́ивались,
зака́ивайся,
зака́ивайтесь,
зака́ивающийся,
зака́ивающаяся,
зака́ивающееся,
зака́ивающиеся,
зака́ивающегося,
зака́ивающейся,
зака́ивающегося,
зака́ивающихся,
зака́ивающемуся,
зака́ивающейся,
зака́ивающемуся,
зака́ивающимся,
зака́ивающийся,
зака́ивающуюся,
зака́ивающееся,
зака́ивающиеся,
зака́ивающегося,
зака́ивающуюся,
зака́ивающееся,
зака́ивающихся,
зака́ивающимся,
зака́ивающейся,
зака́ивающеюся,
зака́ивающимся,
зака́ивающимися,
зака́ивающемся,
зака́ивающейся,
зака́ивающемся,
зака́ивающихся,
зака́ивавшийся,
зака́ивавшаяся,
зака́ивавшееся,
зака́ивавшиеся,
зака́ивавшегося,
зака́ивавшейся,
зака́ивавшегося,
зака́ивавшихся,
зака́ивавшемуся,
зака́ивавшейся,
зака́ивавшемуся,
зака́ивавшимся,
зака́ивавшийся,
зака́ивавшуюся,
зака́ивавшееся,
зака́ивавшиеся,
зака́ивавшегося,
зака́ивавшуюся,
зака́ивавшееся,
зака́ивавшихся,
зака́ивавшимся,
зака́ивавшейся,
зака́ивавшеюся,
зака́ивавшимся,
зака́ивавшимися,
зака́ивавшемся,
зака́ивавшейся,
зака́ивавшемся,
зака́ивавшихся