ЗАКЛА́НИЕ (устар. высок. и ирон.) на гибель, на мучение. Идти, отдать на ~ или как на ~ от стар. глагола заклать заколоть.
закла́ние,
закла́ния,
закла́ния,
закла́ний,
закла́нию,
закла́ниям,
закла́ние,
закла́ния,
закла́нием,
закла́ниями,
закла́нии,
закла́ниях