накуде́сить
сов. неперех. устар.Наделать каких-л. глупостей, начудить, напроказить.
накуде́сить,
накуде́шу,
накуде́сим,
накуде́сишь,
накуде́сите,
накуде́сит,
накуде́сят,
накуде́ся,
накуде́сил,
накуде́сила,
накуде́сило,
накуде́сили,
накуде́сь,
накуде́сьте,
накуде́сивший,
накуде́сившая,
накуде́сившее,
накуде́сившие,
накуде́сившего,
накуде́сившей,
накуде́сившего,
накуде́сивших,
накуде́сившему,
накуде́сившей,
накуде́сившему,
накуде́сившим,
накуде́сивший,
накуде́сившую,
накуде́сившее,
накуде́сившие,
накуде́сившего,
накуде́сившую,
накуде́сившее,
накуде́сивших,
накуде́сившим,
накуде́сившей,
накуде́сившею,
накуде́сившим,
накуде́сившими,
накуде́сившем,
накуде́сившей,
накуде́сившем,
накуде́сивших